Билет за Израел I 

 

 

 Ж. ми се обади към края на Ноември. Не се бяхме чували отдавна, беше решил да остане в Англия за неопределено време. Мислех, че ще е рутинна размяна на „Как си, кво прайш, всичко върви ли? Върви. Супер. Айде, ами по празниците сигурно ще се видим“. Но този път не беше само това, имаше и нещо друго.

-        Започна на 13 Ноември. - помнеше дори точната дата – Беше Събота или Неделя, уикенда, помня защото беше три дни след рождения ми ден. Чудех се, как да си запълня деня, когато ми писа една приятелка. Пита ме „искаш ли да се разходим в парка?“ Около три часа обикаляхме. Ботаническата градина, алеи, кафе. След това си казахме довиждане. Прибрах се. Щях да ходя на концерт после, към 9 и исках да дремна преди това, да презаредя, но сън така и не дойде. Отказах се от дрямката. Отидох на концерта, всичко беше нормално. Прибрах се, легнах си и… просто не заспах.

 На следващия ден, когато си легнах за първи път усетих, как просто мозъкът ми не може да се изключи. Лежа в леглото, мислите ми се движат като старите кино ленти, мисля си кво съм закусвал и някви такива и докато се усетя беше сутрин и трябваше да ставам и да започвам да си върша нещата от деня. И това се повтори и на следващата вечер и на последващата…

-        Нещо като героя във файт клуб?

-        Ммм, не, по-скоро е като, като не особено забавен епизод на Оги и хлебарките, който никога не свършва.

 Помислих си, сигурно е отвратително да не може да спиш. Да изгубиш това натурално бягство от реалността. Заклещен си тук, в осъзнатия буден живот и няма мърдане. Звучи изтощаващо, мъчително. Но това, което той ми каза, когато го помолих да опише въпросното състояние малко по-подробно, беше дори още по потискащо.

-        Преживяването е като, като да си затворник в главата си и да нямаш почивка от самия себе си.

-        И след това?

-        Ами помислих си, може да е тревожност за нещо илии оувъртинкинг, другата вечер ще пробвам медитация. Но медитацията не помогна. Опитите ми да заспя продължиха безуспешно към седмица и тогава си казах, окей, нещо очевидно не е наред. И тогава, беше накрая на седмицата, преживях нещо от сорта наа, как да ти кажа, може да го наречем халюцинация, беше нещо като феичка или ангел, появи се и ми каза „Всичко ще бъде наред“. Напуснах работа и университет. Ще мина през България за малко и след това отивам В Израел. Идваш ли?

       Не се поколебах много.

- Идвам. Кога тръгваме?